От татко с любов

Зловещо кръвосмешение потресе Стражица като земетресение

От татко с любов

Сибелджан мечтае да прати баща си в затвора и никога повече да не го види

Днес за четвърти път състав на балчишкия съд ще заседава по изключително тежко дело за кръвосмешение. Дълго време не може да се даде ход на процеса, защото основният потърпевш - 15-годишната Сибелджан Емилова, не се явява на заседанията. Причината момичето да не присъства на делата е проста. Малката е настанена в приют в Добрич, след като по разпореждане на социалните служби е изведена от дома си в балчишкото село Стражица, където са се случвали зверствата. Докато са насрочвани дати за заседанията, Сибелджан получава призовки, но нито една институция не се наема да осигури нейното присъствие на делата. Сега, когато момичето живее с майка си, явяването й на делото няма да бъде проблем. Пречките вече са от друго естество.

Mайка и дъщеря са решени да пратят насилника в затвора

Цялата история започва преди около година. Сибелджан живее заедно с баща си Наско Емилов и братята си в село Стражица до Балчик. По това време майка й Мирослава е в Германия и децата са оставени на грижите на Наско и на новата му съпруга. За съжаление децата не получават нито необходимите грижи, нито нормалното родителско внимание. Наско е тежък рецидивист, продължаващ да върши престъпление след престъпление изключително безскрупулно - така, както би го направил само човек, чиито представи за добро и зло са изначално объркани и заменени с кухи и неизпълними модели за поведение. Тази грешка в системата на съзнанието му дава най-зловещия си резултат през септември миналата година, когато Наско за пръв път насилва сексуално родната си дъщеря Сибелджан, тогава на 15 години. Момичето е в шок, засрамено и уплашено. Преди да се усети и да каже на някого, баща й продължава да се гаври с нея. Накрая събира смелост и споделя на баба си - майката на Наско. По време на разпитите възрастната жена признава, че внучката й е разказала, че баща й е правил секс с нея, но тя не повярвала и не обърнала внимание. Когато по-големият брат на Сибел Денис разбира за случилото се, се обажда в полицията. Наско е арестуван и срещу него са повдигнати обвинения за изнасилване, домашно насилие и притежаване на наркотици заради откритата в дома му марихуана.
Мъките на Сибелджан не свършват дотук. След ареста на баща й я настаняват в приют в Добрич, където тя остава до юли месец тази година. Изключително лабилна психически заради случилото се, 15-годишната Сибел започва да живее всеки ден с ужаса на преживяното и да чака с неописуем страх момента, в който пускат баща й от ареста.
Когато разбира какво става, майката Мирослава се прибира от Германия. Сибелджан иска да напусне приюта и да отиде при майка си, но дълго време това не може да се случи, тъй като Мирослава не отговаря на условията, поставени от социалните служби.
Налага се да си намери работа
да се премести в нова квартира в Балчик, да наеме адвокат. Полека-лека си стъпва на краката. Социално подпомагане решават да върнат Сибел на Мирослава. За около месец нещата се стабилизират. Децата се местят в Балчик заедно с майка си - далече от Стражица и от къщата на ужасите, в която са били принудени да живеят. След като прекарват няколко седмици на новото място, се налага да напуснат.
През това време Сибелджан и брат й получават призовки за явяване на дело на 2 септември. Мирослава отива до прокуратурата в Балчик, за да разговаря с наблюдаващия прокурор Мария Копева. Тя обаче не й дава никаква информация, тъй като делото е в съдебна фаза, а пък и майката не е страна по делото. Въпреки всичко Мирослава има уверението на магистрата, че прокуратурата ще си свърши работата и ще направи всичко възможно Наско да получи ефективна присъда. Когато потърсихме прокурор Копева за коментар, се оказа, че тя е в отпуска до 23 септември и ще бъде замествана от свой колега на делото.
Мирослава си остава с уверението от прокуратурата, че ще си свършат работата, но все още не знае нито колко години би могъл да получи бившият й мъж, нито какви са резултатите от експертизите по случая, нито дали има свидетели извън семейството. За да разбере повече подробности, е принудена да наеме адвокат. Хора от селото й препоръчват известния в района юрист Енчо Стефанов. Оказва се, че адвокат Стефанов е бивш защитник на Наско по други дела. Въпреки че е бил адвокат на мъжа й, Стефанов се наема да представлява Мирослава и дъщеря й в съда. Според него няма конфликт на интереси, макар че Наско Емилов и до ден днешен търси услугите му, което става ясно от първоначалното му желание да бъде защитаван от него, което адвокатът не приема, както и от доверието, което му гласува, когато изпраща по него няколко заплашителни писма до Мирослава и Сибелджан. Адвокат Стефанов уверява Сибел и майка й, че срещу скромен хонорар ще се погрижи тя да не бъде нападана в съда от адвокатите на баща й и ще го направи успешно, защото познава добре бившия си клиент. Когато миналата седмица се свързахме с адвокат Стефанов, за да го попитаме как се развива делото, се оказа, че той знае по-малко неща и от нас, защото не го е поел, тъй като не му е бил заплатен исканият хонорар. Мирослава и Сибелджан не бяха наясно, че всъщност нямат адвокат и че на 2 септември ще бъдат сами в съда.
Налага се отново да се търсят начини да се разбере какво се случва с това дело. От съда в Балчик обясняват, че само съдия-докладчикът по конкретния случай може да дава информация за него, но за съжаление въпросната съдийка е в отпуск до 2 септември. Сибелджан и майка й са принудени да отидат в съда и
сами
да прочетат обвинителния акт
показанията на свидетелите и на обвиняемия, резултатите от експертизите.
Накрая се оказва, че след толкова много уверения от различни магистрати и институции делото ще бъде от типа "дума срещу дума". Експертизата от съдебния лекар не доказва нищо, освен че момичето не е девствено. Показанията на бащата са, че Сибелджан е имала приятел, с когото е правила секс, и затова не е девствена. Той отрича да й е посягал или да я е насилвал сексуално. Твърди, че цялата история е скалъпена от майката на момичето, която е настроила дъщеря му срещу него. Разказва как Мирослава е избягала в чужбина и е изоставила децата си, но забравя да спомене, че първия път, когато Мирослава излиза зад граница, е била именно с него и тогава той я принуждава да проституира, след което я продава. Останалите свидетели са майката и сестрата на Наско, както и Денис. И тримата разпитвани по случая са от семейството на обвиняемия. Майката и сестрата на Наско никога няма да се обърнат срещу него, а Денис, макар да не говори по случая, все пак споменава с обида в показанията си, че майка им ги е изоставила.
След всичко това се оказва, че на 2 септември в съда в Балчик едно тормозено 16-годишно момиче ще трябва да се изправи лице в лице с насилника си и да се пребори с цялата система, със семейството си и с адвокатите на баща си, за да заяви за пореден път, че е била многократно изнасилвана от родителя си. Голяма е вероятността психическите й сили да не стигнат, макар че срамът и ужасът от разказването на историята са за предпочитане пред много вероятната перспектива баща й да бъде пуснат съвсем скоро и да се върне в съседната стая на мизерната къща, където се е случвало всичко и където Сибелджан продължава да живее и досега.
Ако бъде признат за виновен, Наско Емилов ще получи от 3 до 15 години лишаване от свобода. Сибелджан си мечтае за това. Тя е от малкото деца, които не искат баща им да излезе от затвора никога. Всъщност тя вече няма баща. Така казва, докато ту се смее, ту плаче истерично. Ако я срещнете, отдалеч ще ви стане ясно - ако държавата не си свърши работата, огорченото и смачкано дете ще се превърне в онова, което виждате и подминавате всеки ден по пътищата - състарена проститутка тийнейджър, която е започнала живота си по най-лошия начин.
Мартин Карбовски
Боряна Телбис

стандарт / ДРАМА Бг Таймс