Продавам тялото си за пари !

Докога

Продавам тялото си за пари !

На 18 години, преди абитуриентския бал на моите съученици аз се озовах в родилното отделение и в ръцете ми се появи бебе. Толкова бях млада и неопитна, че дълго време след това не можех да свикна с този факт - че някъде ме чака дете, което разчита на мен да го нахраня, да го успокоя, да му сменя памперса.
Бащата на сина ми, също тийнейджър като мен, изчезна от хоризонта веднага като разбра, че съм бременна. Неговите родители го пратиха чак в Австралия - само и само да не го "вържа". Добре, че беше майка ми, която ми помагаше, и татко, който изкарваше прехраната за всички вкъщи.
Синът ми беше на 3 години, когато баща ми неочаквано почина от инфаркт. Изведнъж се усетихме притиснати от голяма финансова нужда. Майка ми започна веднага работа като продавачка в един магазин, но заплатата й беше мизерна. Поведохме трудни и несигурни като резултат дела за наследство с братята на баща ми, които ни глътнаха малките спестявания. Двете с мама не си дояждахме, за да има за детето. Търсехме изход, вземахме тайно малки заеми от познати и роднини.
Една нощ не можах да спя, станах и отворих компютъра, за да прочета утрешните вестници. Загледах се в снимката на млад мъж, когото случайно познавах - пишеха, че е много богат. Не беше грозен, макар че дори на снимката си личеше какъв надут пуяк е. Хрумна ми да отида да искам от него някаква работа, може би в къщата му има нужда от чистачка или готвачка... Той ме изгледа от глава до пети, помълча малко и ми каза направо: нямам нужда от чистачка или готвачка, но имам нужда от жена, която да ме обслужва като мъж. Защото нямам време да гоня кучки. Преглътнах и му казах, че ще му се обадя пак. Не смятах да го правя, но му звъннах само след час. Оттогава минаха година и три месеца. Той ми плаща редовно и добре, условието е само едно - никакви други мъже в живота ми. Всеки път, когато тръгвам за апартамента му, у мене се надига огромна съпротива. Не е просто нежелание, а гняв и погнуса от самата мен, от невъзможността да намеря нещо друго, с което да изхранвам себе си и детето си. А трябва да се преструвам, че ми е приятно, да се усмихвам, да бъда мила и гальовна. Само аз си знам как го правя и как понякога ми се иска да се разкрещя и да ударя това разглезено момче, което никога не е знаело и навярно никога няма да разбере какво означава да даваш и да получаваш ласки с любов и от любов. Той няма сърце, той няма душа, той е една машина, която трябва да бъде поддържана в изправност - с ядене, с пиене, с масажи, с чисти дрехи и... със секс. Когато свърши и ми подава банкнотите, всеки път си навеждам главата, за да не види в очите ми колко го мразя.
Докога ще продължава това? Не знам. Синът ми расте и ме пита къде ходя няколко пъти в седмицата. Лъжа го, че чистя прозорци и мия подове в една богаташка къща. И майка ми също мисли, че получавам пари за слугинаж. Рано или късно трябва да реша нещо друго, но все отлагам, ден след ден. Страшното е, че се свиква. (За конкурса „Живот като турски сериал")
Валерия

Драма